Favourite Song

A little bit of winter

It was last week when the snow was falling down and it was everywhere. Now it's gone and I miss this view when I wake up in the morning. :)

An Idea Worth Spreading

Преди няколко през почивката ми от учене попаднах на едно клипче в TED (Technology Entertainment and Design). Има доста хора, които са чували тази поредица от конференции и лекции, но има някои, които не са. Тъй като ми е трудно да опиша, какво точно е TED, намерих един блог, в който много ми допадна обяснението: Click

Клипът на който попаднах се казва: 'Израел и Иран: Любовна история? 'Заглавието ми се стори доста привлекателно, така че, с огромен интерес изгледах клипа.  И от тогава се чудя по какъв начин да го представя тук, но все не можех да намеря точните думи. Може би защото никога не съм изпитвала страховете на войната и не мога да се поставя в положението на героите от клипа. Но идеята, която беше презентирана, наистина ме завладя. Беше представена по изключителен начин.  Затова просто ще ви покажа самата презентация, а вие обърнете внимание на мислите, които поражда тя.

A few days ago during my break I came across a video in TED. The video was called: 'Israel and Iran: A love story?' The title was very attractive, so I watched it with a big interest. And since then I am wondering how to present it here, but I couldn’t find the right words to describe it. Maybe because I’ve never felt the fears of the war and I can’t see myself living in a country during war. But the idea, which was introduces really fascinated me. It was presented in an exceptional way. I’ll just show you the presentation, and you pay attention to the thoughts it raises.

Ben Affleck at the Golden Globes

This morning the news was all about the Golden Globes awards. I read some articles and took a look at  some photos. And then I watched the speech of Ben Affleck like 5 times in a row. I just love this actor and most of his films. So here is the speech: 

Тази сутрин навсякъде в новините пишеше за наградите Golden Globes. Прочетох някои статии, разгледах някои снимки. А след това гледах речта на Бен Афлек поне 5 пъти един след друг. Просто страшно харесвам този актьор и повечето от филмите му. Ето и самата реч:

Happiness is all around!

Също както любовта, щастието е навсякъде. Трябва просто да го потърсите и ще го намерите. То със сигурност е навсякъде около вас, просто трябва да отворите сърцето си и да го почувствате. Понякога може да се изненадате какви малки неща, които досега почти не сте забелязвали, могат да ви направят впечетление сега, когато искате да ги видите. Малки неща като птичката разхождаща се по перваза или двама влюбени или дори снежинките, които танцуват из небето. Денят става по-приятен, когато обръщаме внимание на малките неща, които ни се случват всеки ден. 

И ето така, започвам денят си с малко щастие:

Just like Love, Happiness is all around. You just have to look for it and you'll find it. It's everywhere you go. Sometimes you may be surprise that a small thing that you hardly ever notice before can make you smile now, when you want to see them. A small thing like a bird walking on the sill or two lovers kissing or even the snowflakes dancing in the sky. The day becomes more enjoyable when we pay attention to the little things that happen everyday.

That's why I start my every day with a  bit of happiness with my wallpaper:

And when I unlock my phone I see this:
А на телефона си виждам това:

And today I saw this chocolate on my table:
А днес на бюрото ми беше този шоколад:

Така че, просто ви препоръчвам да мислите позитивно и да имате прекрасен ден!

So I advice you to: 

And have a wonderful day! :)



PS: The last photo is specially for all One Tree Hill fans! :]

Коледни Сладки

Когато бях малка една приятелка на баба ми всяка коледа ни носеше подобни сладки. Бяха най-страхотните сладки. Едно от любимите ми неща за Коледа. Бяха толкова красиво окрасени, че ми беше жал да ги изям. Но от много години, не съм я виждала, така че реших тази година аз да си направя подобни сладки. Е, не успях да ги докарам толкова на външен вид, но поне на вкус бяха доста добри. Следващата Коледа - втори опит. :)

When I was a young girl, a friend of my grandmother used to bring us cookies every Christmas. They looked like these here, but more beautiful and they were so delicious.But I haven't seen her for many years, so i decided to bake some cookies by myself this year. Well, they were slightly different from how she used to decorate them, but at least they tasted nice. Next Christmas - second edition.

Лудият свят, в който живеем

Всеки ден се убеждавам колко много луди хора има в София. И като казвам луди, имам предвид такива, които би трябвало да са в някой дом за душевноболни и да бъдат лекувани. Не разбирам как толкова болни хора, загубили напълно връзка с реалния свят, могат да се разхождат из града съвсем спокойно. Освен, че са заплаха за себе си, някой могат да станат и заплаха за другите.

Вчера в метрото видях поредния болен човек. Говореше за война, куршуми, жени останали без мъжете си, държавата и още куп неща, които аз не можах да свържа в смислен текст. А човека изглеждаше добре, не приличаше на клошар. Но беше страшно. Винаги ме е било страх от лудите, защото не знам какво могат да направят. А представете си децата, които ползват градски транспорт...Мен би ме било страх да ги пускам сами.

Предишната болна жена, която виждах почти всеки ден, пътувайки за работа, говореше за изкуство, картини, работните й срещи, пътуванията извън чужбина. Може би интересни неща, които може и да са истина, но крайно несвързани.

Напълно наясно съм, че има такива хора, с болно съзнание, но не разбирам как е възможно никой да не прави нищо за тях.  Хората отстрани просто стоят и ги гледат, по-младите им се смеят. Живеем в толкова динамичен и забързан свят, в който все повече и повече хора не издържат на темпото, на бедността, в която се озовават в един момент, на безнадеждността и просто изкривяват съзнанието си. Някои дори стигат и до крайни мерки, като отнемат собствения си живот. Става все по-трудно за някои да преживяват, да задоволяват основните си нужди от храна, дрехи, лекарства. И все пак е тъжно, когато видиш, напълно нормален човек, да си говори сам...още един човек, изгубил себе си.

My first big concert

This year one of the most famous singer and actress had a concert in Bulgaria. The place was Arena Armeec and the date was 18^th November. Jennifer Lopez did a spectacular show. The tickets were sold out very quickly, although the prices for Bulgaria were a bit high. However the concert hall was full. It was definitely a great show. I’m glad I bought a ticket, because I had a lot of doubts about doing it. I even considered selling the ticket. But I’m glad I didn’t, because it was amazing show.  

Lopez was on the stage for about 90 minutes. During this time she didn’t sit for a minute. She was singing and dancing all the time. The audience was dancing and singing with her. There were some posters for Lopez made by her Bulgarian fans. It really felt like a huge concert like they have in US. A lot of famous artists are choosing Sofia for one of their concerts. This is something great for a small country like ours.

Here is a photo of JLo with the Bulgarian flag: 

Тази година се реших да отида на концерт на някой много известен. След като построиха Арена Армеец, доста изпълнители решиха да дойдат.  Пропуснах да отида на концерт на Lady Gaga, пък и не ми е представлявало интерес, затова си купих билет за Jennifer Lopez с една приялка, която много искаше да отиде. Беше страхотно шоу, за минута не съм съжалявала за парите, които похарчих. Залата беше пълна, въпреки високите цени на билетите за българия. Едно е да дадеш 20лв, друго е 70 и повече. Но определено шоуто си заслужаваше парите.

Лопез танцува и пя в продължение на 90 минути, без минута почивка.Не искам да си представям как протичат тренировките й  преди турне. Публиката беше много гостоприемна, както винаги. Имаше плакати, хората пееха и танцуваха. Беше наистана чудесен концерт. Надявам се все повече изпълнители да започната да правят концерти в България.

Весела Коледа!

Весела Коледа, сладури!

Пожелавам ви много здраве, защото без него просто няма накъде! Нека сърцето ви бъде изпълнено само с мир и любов. Нека хората около вас ви обичат и вие ги обичайте, защото само така ще бъдете истински щастливи! :)

В тези прекрасни коледни дни, нека забравим стореното зло, нека простим на тези, които са ни наранили и се насладим на топлината на домашния юут.

Нека си спомним моментите на радост, моментите на щастие и се опитаме да ги пресъздадем за някой друг. Нека върнем жеста и направим деня на някой по-хубав. Няма по-скъпо нещо от искрената усмивката на един човек. Няма нищо по-ценно от благодарния му поглед! :)

Нека пропускаме злото през нас и да отразяваме само доброто. Защото именно отразеното ни се връща двойно!

Нека не забравяме, че първо сме хора, а след това сме различни. Нека даваме шанс на другите и нека бъдем отворени за всичко ново. Никога не знаеш къде се крие щастието!

Весели празници!

PS: И много подаръци под елхата и навсякъде!

Winter Fairytale