Залязваща красота

Много пъти съм се чудила кое предпочитам: изгрева или залеза на слънцето. Няколко дни наблюдавах залеза. С голямо удоволствие бих съзерцавала и изгрева, но не ми се отдава да ставам чак толкова рано. След като старателно го изследвах в продължение на седмица, докато бях в София, установих, че залеза е различен всеки ден, но не чак толкова. Показвам ви снимки за да видите сами приликите и разликите. Не са с голямо качество, но поне може да видите как се скрива слънцето през моите очи.  Именно този залез е едно от красивите неща, които се случват всеки ден. Гарантирано една прекрасна гледка, която се появява незамисимо от броя на зрителите й. Тази невероятна игра на цветове, точно преди слънцето да се скрие, носи едно неповторимо усещане за спокойствие и отдих, няколко минутна почивка след края на дългия и изморителен ден. Но пък именно този залез ме зарежда с енергия. Виждайки светлините на София в този момент, се чувствам по-силна и по-уверена в бъдещето. От много време исках да споделя с някого тази гледка, това усещане, този момент. Надявам се следващия път да отделите няколко минути да погледате скриващото се слънце и да разберете какви мисли и чувства ви носи тази гледка. Убедена съм, че някой ще разбере нещо ново за себе си, ще си спомни нещо старо или просто ще помечтае, гледайки преливащите се цветове в края на деня. 

 

Завръщане към виртуалния свят

От доста време не бях поствала. Лаптопа ми се счупи и се наложи се да отлети чак до Полша за да му сложат нови панти. За съжаление, тази разходка му отне повече от месец. След това нямах и интернет, така че виртуалният ми живот доста замря.  Времето, което прекарах без компютър отделих за книги и срещи с приятели и роднини. И смея да твърдя, че това време ми подейства доста успокояващо. Все пак, повечето хора живеят в това виртуално пространство, така че понякога се чувствах аутсайдер понеже не бях в крак с всичко случващо се наоколо, но пък след това бързо наваксах. Понякога е доста полезно да се откъснеш от технологичния свят поне за малко. Преди години хората са живеели без компютри и то доста дълго, и доста добре. За добро или лошо компютрите и интернета вече са станали доста важна част от личния ни живот. Но ще спра с тази банална тема и ще започна с друга.

Опитах се да прочета една на пръв поглед доста интересна книга: „Животът- начин на употреба” от Жорж Перек.  Доста добри отзиви прочетох за нея, но действието се развива страшно бавно. Така че, ако проявите интерес да я прочетете заредете се с търпение и бъдете готови за безброй детайли, които в повечето случаи са абсолютно ненужни. Предполагам, че края на книгата ще бъде доста интересен, но просто аз лично не намирам време за да стигна до там, поне не и сега. 

А другата книга, която чета в момента е „Емма” от Джей Остин. В търсенето си на книга, която да чета на плажа, открих няколко доста интересни заглавия. Един ден след работа и обикаляне по магазините в София с една моя приятелка решихме да качим всичките 4 етажа на книжарница Orange на ул. ‘Граф Игнатиев’.  След около 30-минутно разглеждане на книги, намирах тази и след около още 15-минутно размишление, реших да я купя. Цената й беше изключително ниска, на повечето книги беше такава. На издателство "Collins Classics" е и е на английски език.  Това беше една от най-добрите покупки за цялото лято. А след това от Варна реших да купя и "Панаир на суетата" на същата авторка, но ще имам доста голям проблем с прочитането й, понеже станиците й хич не са малко на брой. 

И засега до тук. Ако намерите време и желание, прочете някоя книга, може да ви е от полза! ;)